Ново издание на „Южнобългарска хроника“ на Димитър Манов (1836-1880) излиза 40 години след първото публикуване. Книгата излиза през август, съобщават от издателска къща „Хермес“.

По думите им томът се опира на исторически източници и документи. Авторът пресъздава събития от 1885 година като подготовката на Съединението, в която участват политически дейци и хора от южнобългарските градове и села, и последвалата война със Сърбия.

Жанрът на книгата е историческа хроника. Акцентът на разказа са исторически събития, които са се случили в Цариград и в Княжество България в периода между май и декември 1885 година. Авторът е описал султан Абдул Хамид (1842-1918), княз Александър Батенберг (1857-1893) и техните приближени. „Написана увлекателно, книгата разкрива малко известни подробности от драматичните събития както в Южна България, така и в съседните земи“, сочат от издател

Две книги за личността на проф. Михаил Неделчев бяха представени в Художествената галерия в Созопол. Авторите проф. Пламен Дойнов и доц. Елка Трайкова, заедно с проф. Веселин Методиев и проф. Кирил Топалов, разказаха за биографичните сюжети на Неделчев, както и за влиянието му в развитието на литературната критика и история след 60-те години на XX век. Срещата с надслов "Диалозите" с Михаил Неделчев" се проведе в рамките на 40-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“.

В първата книга са събрани разговори, водени между проф. Михаил Неделчев и проф. Пламен Дойнов от зимата на 2022 г. до лятото на 2023 г. Томът, втори от поредицата „Очи в очи“, представя свободни литературоведски диалози по проблеми от близкото литературно минало. Някои от линиите, които проследява книгата, са за сложното публично осъществяване на литератора проф. Неделчев в годи

Политологът Димитър Ганев представи новата си книга „Българската политическа почва“ на специално събитие днес в столицата. На него присъстваха политици, общественици, журналисти и др.  

В нея той изследва пластовете на националната политическа култура. Томът се разполага в полетата на политологията, историята и социологията, но въпреки научния характер, темата и езикът са насочени към широката публика.

Вицепрезидентът Илияна Йотова посочи, че рядко се замисляме каква професия е това да си политолог. Това не е книга, която може да се прочете от кора до кора. А бавно, за да си зададеш въпроси. Много често, когато четеш такъв тип литература, си задаваш въпроса дали би я прочел още веднъж, отбеляза тя. За мен почвата е нещо, което ражда, изтъкна Йотова.  

Димитър Ганев задава едни от най-важните въпроси за българската политика. Можеше да се сп

Традициите и новите предизвикателства пред книгоиздаването са във фокуса на нов сборник, съобщават от Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) при Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Изданието е озаглавено „Съвременното книгоиздаване: реалност, тенденции и прогнози“ и събира доклади и изследвания на участниците в едноименна национална научно-практическа конференция.

Редактори на сборника са деканът на ФЖМК проф. Веселина Вълканова и проф. Ефрем Ефремов.

Сред останалите теми, засегнати в изданието, са образованието по книгознание и книгоиздаване, комуникацията и трансформациите на книгата, опазването на литературното наследство, четенето и читателите.

Конференцията „Съвременното книгоиздаване: реалност, тенденции и прогнози“ се състоя през 2023 г. и бе по повод 25-годишнината от създаването на специа

Националният исторически музей издаде новата книга „Съкровище от сребърни византийски монети, Ставратони (втората половина на XIV век)“ на доц. д-р Владимир Пенчев, съобщават от екипа на музея.

Те отбелязват, че в труда авторът описва една от най-големите колективни монетни находки на този рядък късновизантийски номинал, съхраняваща се във фонда на Националния исторически музей. 

„През периода 1983 – 1985 г., на Националния исторически музей – София на няколко пъти бяха предложени за откупуване значителен брой много интересни сребърни късновизантийски монети от голям номинал (ставратони). Още от пръв поглед стана ясно, че това са части от някаква голяма колективна находка, аналогична на която не се съхранява в нито един от българските музеи“, разказват от НИМ. По думите им музеят е положил максимални усилия да прибере за нумизма